Все още дишам...
Аз все още дишам,
но не искам да е така!
Все още се събуждам,
когато искам да заспя...
Болката я има -
по-реална е от мен...
Няма ли да спра да съществувам някой ден?
Душата ми тъгата взима
и даже пита за още...
Мразиш да се наранявам,
защо тогава продължаваш
да гледаш безучастно как страдам?
Как се мъча и се вричам...
Знаеш ли, че те обичах?
А вече е в минало време,
къде е споменът от тебе?
Пак бих дала всичко за тебе - безумна лъжа,
за капка от твоята любов бих убила - нелепо е, да!
Любов не заслужавам, нито пък ти...
А толкова много боли!!!
Но ще се справят нашите души,
ще потъват и ще се издигат сред прах от мечти...
Само това остана, нали?!
© Ивона Иванова All rights reserved.
