Все още дишам...
Аз все още дишам,
но не искам да е така!
Все още се събуждам,
когато искам да заспя...
Болката я има -
по-реална е от мен...
Няма ли да спра да съществувам някой ден?
Душата ми тъгата взима
и даже пита за още...
Мразиш да се наранявам,
защо тогава продължаваш
да гледаш безучастно как страдам?
Как се мъча и се вричам...
Знаеш ли, че те обичах?
А вече е в минало време,
къде е споменът от тебе?
Пак бих дала всичко за тебе - безумна лъжа,
за капка от твоята любов бих убила - нелепо е, да!
Любов не заслужавам, нито пък ти...
А толкова много боли!!!
Но ще се справят нашите души,
ще потъват и ще се издигат сред прах от мечти...
Само това остана, нали?!
© Ивона Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сърдечно ти благодаря !
-
"А толкова много боли!!!"
Толкова болка и отчаяние.
Ти дишай и не се предавай, а накрая всичко ще си дойде на мястото!
Знам го от опит.
Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
