Все още не преминала
Все още не преминала през прага
на зимата, която предвещава студ...
опъва бръчките, изглеждам по-млада
и трън във завистливите очи... на пук.
Все още във душата първа пролет е,
и пролетите в мен са като песен.
Усмивката ми казва: - Топло лято е!
A календарът с прът ми сочи - есен.
Сезоните минават все през мене,
а аз през тях, за кой ли път...
Момичето бушува в мен, а дреме
жената в своя цветен кръстопът.
И аз ще остарея със всичките години,
забравени на прага ми... ожаднях,
и пия от мечтите си най-чисти пориви...
но сещам зимата... дали не остарях?
на зимата, която предвещава студ...
опъва бръчките, изглеждам по-млада
и трън във завистливите очи... на пук.
Все още във душата първа пролет е,
и пролетите в мен са като песен.
Усмивката ми казва: - Топло лято е!
A календарът с прът ми сочи - есен.
Сезоните минават все през мене,
а аз през тях, за кой ли път...
Момичето бушува в мен, а дреме
жената в своя цветен кръстопът.
И аз ще остарея със всичките години,
забравени на прага ми... ожаднях,
и пия от мечтите си най-чисти пориви...
но сещам зимата... дали не остарях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
