Все още те обичам...
Стоя на края на една река,
пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река
и мисля си за нейното начало,
докато, стенейки, животът и смъртта
се любят в женското ми тяло.
Стоя с лице към пропастта,
последните ми мигове изтичат,
загледана в очите на смъртта
изгарям и... все още те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
