пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река
и мисля си за нейното начало,
докато, стенейки, животът и смъртта
се любят в женското ми тяло.
Стоя с лице към пропастта,
последните ми мигове изтичат,
загледана в очите на смъртта
изгарям и... все още те обичам!
© Цвети Пеева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
