Все по-ритмично дишам,
верен съм на любовта.
На вълшебен език пиша –
вечен и променящ света.
Да съм обич се научих,
душата ми е светъл рай.
Истинно щастие получих,
усещането няма край.
С чувства неудържими,
в съзидание и топлина,
чрез мигове любими
ще посрещна пролетта.
За деня на влюбените
това е моят скромен дар.
Творбите на пробудените
имат свой неповторим чар.
© Васил Георгиев Всички права запазени