Все по-ритмично дишам,
верен съм на любовта.
На вълшебен език пиша –
вечен и променящ света.
Да съм обич се научих,
душата ми е светъл рай.
Истинно щастие получих,
усещането няма край.
С чувства неудържими,
в съзидание и топлина,
чрез мигове любими
ще посрещна пролетта.
За деня на влюбените
това е моят скромен дар.
Творбите на пробудените
имат свой неповторим чар.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
