17.04.2008 г., 12:11

Все по-трудно

735 0 7
 

ВСЕ ПО-ТРУДНО 

 

ВСЕ ПО-КЪСНО ЗАСПИВАМЕ -

С НЕРВИ ДО БОЛКА ОПЪНАТИ,

ВСЕ ПО-РАНО УМИРАМЕ

НА ТЕЖКИЯ СИ КРЪСТ РАЗПЪНАТИ.

ВСЕ ПО-БЪРЗО ИЗБУХВАМЕ,

ЮМРУЦИТЕ ЯРОСТНО СВИЛИ,

ВСЕ ПО-БАВНО РАЗБИРАМЕ

КОГА И КЪДЕ СМЕ СГРЕШИЛИ.

 

ВСЕ ПО-ЛЕСНО СЕ МРАЗИМ -

СЪРДИТИ И ОБИДЕНИ... ОТРИЧАМЕ,

ПРЕПЪВАМЕ, БЛЪСКАМЕ, ГАЗИМ...

ВСЕ ПО-ТРУДНО ОБИЧАМЕ !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Елена! Прекрасен стих. Трудно е да обичаме, но сме забравили да прощаваме...
  • А колко си правааа.... ! Много е истинско харесва ми !!!
  • Колко си права,Елена!Постепенно се превръщаме в студени,егоистични,изгубили човешкия си облик същества!Поздрав за този прекрасен стих!
  • Дааааа, точни думи и, за съжаление, верни!!! Аплодисменти!!!
  • "Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!" Джордж Карлин
    Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...