1.02.2011 г., 11:55

Все съм си влюбена

767 0 5

Все съм си влюбена

Есента бях влюбена в дъжда.
Къпех се в целувките му нежни,
давех се в предгръдки на страстта
и мечтаех в приливи безбрежни.

Днес съм влюбена в снега.
Пари ме със погледите снежни
и оставя  в мен следа,
с чувства чисти и надеждни.

Утре ще съм влюбена във пролетта.
Вятър  топъл ще обичам,
в избуялите поля, между цветя
ще го любя и ще му се вричам.

Но ще чакам дъхавата на смола,
най-голямата любов през лято,
в страстите на морската вълна
с обич пак да ме дари богато.

Искам да запомня цветната  дъга,
в корените на сърцето ми познато
пак да блесне Слънчо в светлина
и  го понесе с любов залято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • защото носиш любовта в сърцето си...
    много ми хареса този стих...
    Лидия, сърдечно..
  • Влюбен стих!Хареса ми!
  • do rumpel Хиляди благодарности! Поздрав с любов!

    do zikito
    Благодаря за топлите думи!И аз така ви чувствам от сайта!
    Сияйни поздрави!
  • do angelbard
    Радвам се,че ти хареса моята поетична изповед на фотограф!
    Повече от влюбена съм във свичко от живота!Поздрави!
  • Браво Лидия, много оригинално и прочувствено!Хареса ми много!Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...