Есента бях влюбена в дъжда.
Къпех се в целувките му нежни,
давех се в предгръдки на страстта
и мечтаех в приливи безбрежни.
Днес съм влюбена в снега.
Пари ме със погледите снежни
и оставя в мен следа,
с чувства чисти и надеждни.
Утре ще съм влюбена във пролетта.
Вятър топъл ще обичам,
в избуялите поля, между цветя
ще го любя и ще му се вричам.
Но ще чакам дъхавата на смола,
най-голямата любов през лято,
в страстите на морската вълна
с обич пак да ме дари богато.
Искам да запомня цветната дъга,
в корените на сърцето ми познато
пак да блесне Слънчо в светлина
и го понесе с любов залято.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
много ми хареса този стих...
Лидия, сърдечно..