Все сънувам морета
Пак към заник е тръгнало слънцето,
да се сгуши зад хълма от сънища,
и отново се багри във алено,
премълчало трънливите пътища.
Дращи здрачът стъклата невидим,
а сълзите, отдавна изплакани,
не се нижат като дим през комин,
от безгласна любов онемели са.
Но ще дойде от изтока изгревът,
да развее лъчите си празнично
и да плисне със клетвена вярност
светлината си в чакано утро.
Ще политнат крилата с надеждата,
че светът не е толкова лош,
че се топли във пазвата вярата,
разцъфтяла в небе, като в кош.
В който спи Любовта своя сън
и сънува морета от пътища.
Стъпка обич отвътре-навън
и със вятъра южен флиртува.
Може би Тя е влюбен делфин,
сред вълните подскача на воля.
Тя за двама е свят, но един,
в който всичко от обич се дава.
Затова все сънувам морета
и откривам се там сред вълните,
и с соления вкус на сълзите
се събуждам и диря лъчите.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Присьединявам се кьм тези дето са прочели .Поздрав!
-
Много хубав стих, Джейни!
-
Поздрав и от мен!
-
И на мен ми харесва така! Сякаш се пренасям в друг свят! Поздрави, Джейни!
-
Хубаво "бъбриш"!!! На мен ми харесва и така! Поздрави!!!
-
Благодаря ви!
И да, може би Валентин Чернев има право! Аз самата снощи мислех да го посвия преди да е минал през редактор, но се оказа, че изведнъж ми изчезна бг фонетика от компютъра, и така си остана, но в близко време, ще го редактирам.
-
Ярка образност и силно въздействие!Поздрав за прекрасния стих!
-
Прочитайки коментара на Валентин Чернев, написан на академичен език, първо се поусмихнах, защото за миг ми просветна идея за кратък хумористичен разказ, а след това реших да се дообразовам, за да мога някак да се впиша в този сайт. Жени, страхувам се, че с отзива си няма да съм на ниво, затова засега ще кажа само, че усетих...
-
Красива образност в завладяващ стих!Поздрав,Джени!
-
Свежо и образно. На Михаил Неделчев обаче принадлежат думите, че поезията не може да бъде разбрана в дълбочинните й смисли, без освобождаването й от емпирията на бъбривата контекстуалност. А тук стихът е доста бъбрив. Аз самият съм често многословен в стремежа си към епистемологичност /всеобяснителност/ и сякаш нямам право да давам акъл за това, но все пак...
-
хубав,Жени
-
Почувствах, Евгения!
-
Поздрав и от мен, Джейни!
-
Зрънце Вяра, поливано с Любов, извисява дървото на Живота...
Поздрав, Джейни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обаче, аз лично никога не го правя ....
Хареса ми. .