21.10.2007 г., 17:35

Все те търся

1.5K 0 47


Все те търся. До тебе стоя.
И за тебе на лудост ме гони.
Мойте чувства са буйна река,
се изливат по свои закони.


Все те търся. Стаен в самота.
Сврян във ъгъл, на пейка във парка.
Неразбран и покрит със тъга,
май единствена вярна другарка.


Все те търся. Във мен си била.
Необятност и вечност. Магия.
Отключи ме, подай ми ръка.
Любовта ти и теб да открия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...