Все вали, вали
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата
закачливо те.
Палави. Цветята
мокрят нощ и ден.
Няма я Луната,
легнала да спи.
Сини небесата
облак ги изми,
слънчев лъч им прати
да ги изсуши.
Денем на Земята
пак вали, вали.
И навела клони
сънена върба
ситни сълзи рони,
мокра от дъжда.
Юни се изложи -
със дъжда дойде,
а пък утре може
слънце да пече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
