Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата
закачливо те.
Палави. Цветята
мокрят нощ и ден.
Няма я Луната,
легнала да спи.
Сини небесата
облак ги изми,
слънчев лъч им прати
да ги изсуши.
Денем на Земята
пак вали, вали.
И навела клони
сънена върба
ситни сълзи рони,
мокра от дъжда.
Юни се изложи -
със дъжда дойде,
а пък утре може
слънце да пече.
© Ани Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
