Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата
закачливо те.
Палави. Цветята
мокрят нощ и ден.
Няма я Луната,
легнала да спи.
Сини небесата
облак ги изми,
слънчев лъч им прати
да ги изсуши.
Денем на Земята
пак вали, вали.
И навела клони
сънена върба
ситни сълзи рони,
мокра от дъжда.
Юни се изложи -
със дъжда дойде,
а пък утре може
слънце да пече.
© Ани Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
