14.02.2008 г., 10:15

Всеки има своя ад

3.9K 1 30

                  Всеки има своя ад! Имаше такъв филм навремето...

                  С Ани Жирардо. Много богата осигурена жена, но

                  не направи компромис с морала и съвестта си и

                  вместо да предаде сина си - престъпник на полицията,

                  предпочете в автомобилна катастрофа да убие себе си

                  и своя син!... Френско кино!

 

 

 

 

 

 

Малка вселена е всеки човек

и няма на него подобен...

В пътя си стръмен и често нелек,

кръста си носи утробен...

 

 

 

 

Своите ценности, своя морал

неведнъж изкривява до ярост...

Друг път, за правда, без страх закопнял,

пропилява мечтите нахалост...

 

 

 

Всеки има своя ад в тоз живот

и пътя си сам извървява...

Но не намери ли верния брод,

неписана книга остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак поздрав!
  • Вярно си го написал!
  • E, това вече е стихотворение! Достатъчно пипнато, с мисъл и послание. Сравни го трезво и без емоции с онова, заради което вчера толкова ми се разгневи и не публикувай друг път неща, драсанти пет за четири. Поздрав!
  • Малка вселена е всеки човек
    и няма на него подобен...

    Не, че нищо друго не ми хареса, напротив ..Хареса ми! Но това мисля, че не трябва да го забравяме!!! За това, че в себе си носим и Ада и Рая - знаем го, поне някой от нас .... 6- ка Вълчо!

  • Мъдър стих!Поздравления, наборе!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....