Feb 14, 2008, 10:15 AM

Всеки има своя ад

  Poetry » Civic
3.9K 1 30

                  Всеки има своя ад! Имаше такъв филм навремето...

                  С Ани Жирардо. Много богата осигурена жена, но

                  не направи компромис с морала и съвестта си и

                  вместо да предаде сина си - престъпник на полицията,

                  предпочете в автомобилна катастрофа да убие себе си

                  и своя син!... Френско кино!

 

 

 

 

 

 

Малка вселена е всеки човек

и няма на него подобен...

В пътя си стръмен и често нелек,

кръста си носи утробен...

 

 

 

 

Своите ценности, своя морал

неведнъж изкривява до ярост...

Друг път, за правда, без страх закопнял,

пропилява мечтите нахалост...

 

 

 

Всеки има своя ад в тоз живот

и пътя си сам извървява...

Но не намери ли верния брод,

неписана книга остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак поздрав!
  • Вярно си го написал!
  • E, това вече е стихотворение! Достатъчно пипнато, с мисъл и послание. Сравни го трезво и без емоции с онова, заради което вчера толкова ми се разгневи и не публикувай друг път неща, драсанти пет за четири. Поздрав!
  • Малка вселена е всеки човек
    и няма на него подобен...

    Не, че нищо друго не ми хареса, напротив ..Хареса ми! Но това мисля, че не трябва да го забравяме!!! За това, че в себе си носим и Ада и Рая - знаем го, поне някой от нас .... 6- ка Вълчо!

  • Мъдър стих!Поздравления, наборе!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....