Всеки миг да ти липсвам...
Аз не мога до теб да се будя,
да ти правя кафе рано сутрин
и с тебе да пия кафето си...
Аз не мога да те изпращам
преди работа - до вратата
за довиждане да те целувам
и с усмивка да се сбогувам
до довечера...
Аз не мога за теб да се грижа,
всеки ден да ти гладя ризите
и с усмивка да ги подреждам,
не мога цял ден с надежда
да очаквам при теб да се върна,
с много обич да те прегърна
уморен, когато се връщаш
в своя дом, в нашето " в къщи"...
Да се сгушвам до теб на леглото,
да ти давам нежност и още -
да заспивам до теб отмаляла,
но щастлива и бяла.
Аз не мога...
Но мога за тебе да мисля,
да копнея за теб неистово
и да вярвам, че пак ще те видя...
А от теб много мъничко искам -
всеки миг,
всеки миг да ти липсвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
