14.10.2009 г., 22:09

Всеки за себе си

759 0 2

 

ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ

 

Вървях по булевардите транзитни...

И крачех бавно... после бързо...

От очите ми сълзи се стичаха...

Сърцето ми... от болка беше твърдо...

 

 

Опитвах се да мисля, но не можех...

Опитвах се и теб да разбера...

За себе си и щастието се тревожех...

Че истина е, не било шега!

 

След дългото мълчание и грижи

сломено ти накрая промълви...

На рождения си ден си се оженил

и на почивка водил си я ти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...