ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ
Вървях по булевардите транзитни...
И крачех бавно... после бързо...
От очите ми сълзи се стичаха...
Сърцето ми... от болка беше твърдо...
Опитвах се да мисля, но не можех...
Опитвах се и теб да разбера...
За себе си и щастието се тревожех...
Че истина е, не било шега!
След дългото мълчание и грижи
сломено ти накрая промълви...
На рождения си ден си се оженил ...