14.03.2018 г., 8:44

Всеки залез - ражда ново понятие

551 0 1

Ще се плисна, като вълна в скалите на ежедневието.

Гола във пръстта ще засея костилката.

Ще ям от житото, ще пия от виното.

Ще запея песен от дъното на морето.

Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира.

На удавника ще му дойде въздуха.

Точно в този антракт - глухите ще чуят припева.

Животът - ще е! - в дихателна пауза.

И когато скалата прегърне ехото - ще завърти кръвта му.

Пулсът ще е в ритъма.

Златната рибка не сбъдва измислици -

сбъдва само три желания: вчера, днес и утре.

Любовта е безсмъртна! Времето е понятие!

Мен дали ще ме има!? -

Всеки залез - ражда ново понятие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...