24.07.2011 г., 23:59

Вселена

678 0 1

Вода, земя и слънце,

щастие, любов и топлина.

Протягаш ти към мен ръце

и дарявам те със всичко това.

 

Усмихвам се, дори вътрешно да плача,

напук на всяка горест и беда.

И гледам все напред да крача

с високо вдигната глава.

 

Гора, цветя, поляна,

приятелство, уют и нежност.

Със своята душа голяма

раздавам аз любов с небрежност.

 

Подсвирквам си като в безгрижни дни,

момчето замечтано пак лети,

но време е да сляза на земята,

да стъпя здраво на краката.

 

Вятър, дъжд и зимен студ,

болка, сълзи и тъга.

Всеки станал е зловещо луд,

тъма обзела е човешката душа.

 

Живот ли е това, кажи,

живот ли е или торба лъжи?

Спомняш ли си слънчевите дни,

когато гледахме се честно във очи?

 

Силна буря, облаци, дърво самотно,

кариера, власт и алчност.

Пак седиш на мястото работно

и трупаш, трупаш до безкрайност.

 

Дали живееш в мрачна есен

или летиш в света небесен?

Изборът е в твоето сърце,

почувствай го и се вземи в ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Тамахкяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...