Вселена

Вода, земя и слънце,

щастие, любов и топлина.

Протягаш ти към мен ръце

и дарявам те със всичко това.

Усмихвам се, дори вътрешно да плача,

напук на всяка горест и беда.

И гледам все напред да крача

с високо вдигната глава.

Гора, цветя, поляна,

приятелство, уют и нежност.

Със своята душа голяма

раздавам аз любов с небрежност.

Подсвирквам си като в безгрижни дни,

момчето замечтано пак лети,

но време е да сляза на земята,

да стъпя здраво на краката.

Вятър, дъжд и зимен студ,

болка, сълзи и тъга.

Всеки станал е зловещо луд,

тъма обзела е човешката душа.

Живот ли е това, кажи,

живот ли е или торба лъжи?

Спомняш ли си слънчевите дни,

когато гледахме се честно във очи?

Силна буря, облаци, дърво самотно,

кариера, власт и алчност.

Пак седиш на мястото работно

и трупаш, трупаш до безкрайност.

Дали живееш в мрачна есен

или летиш в света небесен?

Изборът е в твоето сърце,

почувствай го и се вземи в ръце.