Melanie (Елица Георгиева)
163 341
16.10.2018 г., 19:00 ч.

Всемирен логос… 

  Поезия » Авторска песен
841 2 8

                         на баба

 

Когато безизходност надделее

над мислите ни – огнени кълба,

една надежда пак ще оцелее,

във костите съшита и в кръвта.

 

Запяват извървените посоки,

следите се превръщат във стъкло,

мечтите ни все тъй дълбоки,

отронват лист от старото дърво.

 

Превръщаме се в птици и се реем,

в просторите от сляпа светлина,

в полетата копнежите си сеем

и щастие ковем без правила.

 

А лодката ни бяла преминава,

през пристани на не една душа,

съдбата ни полека се смалява,

превръща се в парченце тишина.

 

И ставаме прашинки в цветен космос,

обгърнати от вечната любов,

в красивия всемирен логос,

животът ни начева с благослов.

 

16.10.2018г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??