Всемирен логос…
на баба
Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта.
Запяват извървените посоки,
следите се превръщат във стъкло,
мечтите ни все тъй дълбоки,
отронват лист от старото дърво.
Превръщаме се в птици и се реем,
в просторите от сляпа светлина,
в полетата копнежите си сеем
и щастие ковем без правила.
А лодката ни бяла преминава,
през пристани на не една душа,
съдбата ни полека се смалява,
превръща се в парченце тишина.
И ставаме прашинки в цветен космос,
обгърнати от вечната любов,
в красивия всемирен логос,
животът ни начева с благослов.
16.10.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
