на баба
Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта.
Запяват извървените посоки,
следите се превръщат във стъкло,
мечтите ни все тъй дълбоки,
отронват лист от старото дърво.
Превръщаме се в птици и се реем,
в просторите от сляпа светлина,
в полетата копнежите си сеем ...