Melanie (Елица Георгиева)
157 337
Oct 16, 2018, 7:00 PM

Всемирен логос… 

  Poetry » Authors song
706 2 8

                         на баба

 

Когато безизходност надделее

над мислите ни – огнени кълба,

една надежда пак ще оцелее,

във костите съшита и в кръвта.

 

Запяват извървените посоки,

следите се превръщат във стъкло,

мечтите ни все тъй дълбоки,

отронват лист от старото дърво.

 

Превръщаме се в птици и се реем,

в просторите от сляпа светлина,

в полетата копнежите си сеем

и щастие ковем без правила.

 

А лодката ни бяла преминава,

през пристани на не една душа,

съдбата ни полека се смалява,

превръща се в парченце тишина.

 

И ставаме прашинки в цветен космос,

обгърнати от вечната любов,

в красивия всемирен логос,

животът ни начева с благослов.

 

16.10.2018г.

Елица

© Елица Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??