Мислех, че съм забравила; разбрах, че не мога; не съм

                                  си и представяла, че няма да поискам...

Днес е твоят ден рожден,

а не съм те виждала от сто години,

ала знаеш - ти у мене си вграден

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.

Всяко светло утро в този ден

аз посрещам в приказни долини,

ти през часовете кратки си до мен

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.

Вечерта преди деня е звездна

и не може да е друго, нали ти

ме остави да се хвърля в твойта бездна

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.

Нощта е може би най-страшна,

по-леко е било на Клавдий с последните смокини,

но аз изяждам дадените ми от теб с наслада

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.

Когато нова вечер тук настъпи,

сред хаоса на празника ти миг дари ми,

ще зная, че с душа съм те докоснала, мой скъпи,

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.

А щом рожденият ти ден последен е,

където и да съм, ела, вземи ме,

на този свят не ме жела, на онзи с теб да съм поне -

до другия живот-мечта,

                                                 мой най-любими!