Feb 5, 2011, 3:36 PM

Всичките животи

  Poetry » Love
1.2K 0 2

                                  Мислех, че съм забравила; разбрах, че не мога; не съм

                                  си и представяла, че няма да поискам...



Днес е твоят ден рожден,

а не съм те виждала от сто години,

ала знаеш - ти у мене си вграден

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.


Всяко светло утро в този ден

аз посрещам в приказни долини,

ти през часовете кратки си до мен

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.


Вечерта преди деня е звездна

и не може да е друго, нали ти

ме остави да се хвърля в твойта бездна

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.


Нощта е може би най-страшна,

по-леко е било на Клавдий с последните смокини,

но аз изяждам дадените ми от теб с наслада

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.


Когато нова вечер тук настъпи,

сред хаоса на празника ти миг дари ми,

ще зная, че с душа съм те докоснала, мой скъпи,

и така ще е през всичките животи,

                                                 мой любими.


А щом рожденият ти ден последен е,

където и да съм, ела, вземи ме,

на този свят не ме жела, на онзи с теб да съм поне -

до другия живот-мечта,

                                                 мой най-любими!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...