Всичките накриво, аз – на кестeрме́!
Всичките накриво, аз – на кестeрме́!
Хайде, живо-живо, пролетта дойде!
Тичайте на двора, сняг ли пак вали?
Еее, майтап бе, хора...! Зима е, нали?!
А сега сериозно – печката бумти
с пламък магданозен, боси – аз и ти.
Бия телеграма: „Слънце. Лято. Край.“
Идва холограма: „Маргаритки. Май.“
Ах, през Май цветята... розов, жълт гердан,
мека е тревата... хвърчила, фонтан,
слънце кукурига с огнен панталон,
фикусът намига: „Хвърляй тоз балтон!“
Ами Сечко? Марта? Цветният Април?
Там са – в календара! Уж ги е сменил
и на тяхно място беше писал: „Май!“
Телеграма рязка: „Без майтапи. Край!“
Снежни балерини искам със крила,
в диадеми сини с кацнала пчела,
слънчева пъртина и в замръзнал град,
да е с пелерина – вишнев мармалад!
- Още ли бълнуваш Май при този студ,
виж, набрах черници в къпинак „Мавруд“,
а над нас са лачени, сребърни звезди...
- Да бе... и от чакане – пуснали бради! 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
