Всичко друго е измама
На ехото през бурята преминах
оставила в тревата следа,
бисерна роса в корените впита
скрила в себе си хиляди слънца.
Образът ми в тях да се оглежда
под надвисналите ведри небеса
и пътечка от съхранената надежда
да води вечно към твоята врата.
Понякога свирепо вятърът ме брули,
като дърво повалено стена в нощта,
по натрупаната на земята шума
проблясва още моята сълза...
От шепота на времето откраднах
чудотворни - огнени слова,
обичам те, изрекох и слънчева прежда
оплете чувства в нашите сърца.
Като скачени съдове сме двамата,
от душа в душа прелива любовта
и знам, че всичко друго е измама -
от миг щастлив сътворен е света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
