На ехото през бурята преминах
оставила в тревата следа,
бисерна роса в корените впита
скрила в себе си хиляди слънца.
Образът ми в тях да се оглежда
под надвисналите ведри небеса
и пътечка от съхранената надежда
да води вечно към твоята врата.
Понякога свирепо вятърът ме брули,
като дърво повалено стена в нощта,
по натрупаната на земята шума
проблясва още моята сълза... ...