25 sept 2013, 20:02

Всичко друго е измама 

  Poesía
644 0 6

На ехото през бурята преминах

оставила в тревата следа,

бисерна роса в корените впита

скрила в себе си хиляди слънца.

 

Образът ми в тях да се оглежда

под надвисналите ведри небеса

и  пътечка от съхранената надежда

да води вечно към твоята врата.

 

Понякога свирепо вятърът ме брули,

като дърво повалено стена в нощта,

по натрупаната на земята шума

проблясва още моята сълза...

 

От шепота на времето откраднах

чудотворни - огнени слова,

обичам те, изрекох  и слънчева прежда

оплете чувства в нашите сърца.

 

Като скачени съдове сме двамата,

от душа в душа прелива любовта

и знам, че всичко друго е измама -

от миг щастлив сътворен е света.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз харесах!Особено прекрасният финал!Браво!
  • Превъзходно! Лирика, нежност, красота, изящество! Поздрави, Миночка!
  • От шепота на времето откраднах
    чудотворни - огнени слова,
    обичам те, изрекох и слънчева прежда
    оплете чувства в нашите сърца.
    Ужасно много ми хареса. Поздравявам те и те целувам!
  • Прекрасно, много ми хареса, силен стих, оценявам го!
  • ...слънчева прежда!Представих си я! Чудесен стих, поздравления!
  • Много мъдър финал!
    Браво, Миночка!
Propuestas
: ??:??