ВСИЧКО Е!
на П. с обич и благодарност
за нежността и слънчицето!
Знаеш ли колко отдавна
никой не ме е прегръщал
с ръцете си тръпни?
Никой не ме е завивал,
когато в хладност
утрото стъпне!
Как никой не е споделял
хляба си,
а на мен да ми е
сладко, когато преглътна!
Как никой не е докосвал
душата ми с думи
и разпилял ме,
да съм укротена, покорна и друга!
Как никой не е бил
разбираем, добър и различен
и аз да искам
да бъда закриляна!
И сърцето ми -
препускащ лопатар,
да кънти от клавиши
на събудено пиано!
Знаеш ли колко отдавна
никой не се е грижил за мене?
И спасена във него,
да благодаря
за всичко, което съм взела!
А ръката му в моята да бъде начало!
Ето защо ми е толкоз трудно
да живея разделена от всичко!
И събрала се в тичинка,
от човечност към мене изплакала,
искам само аз да обичам,
за да запазя сърцето му ЦЯЛО!
03.09.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
