jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
4.09.2007 г., 9:08 ч.

ВСИЧКО Е! 

  Поезия
595 0 10

                                                                на П. с обич и благодарност
                                                                за нежността и слънчицето!


Знаеш ли колко отдавна
никой не ме е прегръщал
с ръцете си тръпни?
Никой не ме е завивал,
когато в хладност
утрото стъпне!
Как никой не е споделял
хляба си,
а на мен да ми е
сладко, когато преглътна!
Как никой не е докосвал
душата ми с думи
и разпилял ме,
да съм укротена, покорна и друга!
Как никой не е бил
разбираем, добър и различен
и  аз да искам
да бъда закриляна!
И сърцето ми -
препускащ лопатар,
да кънти от клавиши
на събудено пиано!
Знаеш ли колко отдавна
никой не се е грижил за мене?
И  спасена във него,
да благодаря
за всичко, което съм взела!
А  ръката му в моята да бъде начало!
Ето защо ми е толкоз трудно
да живея разделена от всичко!
И събрала се в тичинка,
от човечност към мене изплакала,
искам само аз да обичам,
за да запазя сърцето му ЦЯЛО!

03.09.2007г.






© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??