ВСИЧКО Е!
на П. с обич и благодарност
за нежността и слънчицето!
Знаеш ли колко отдавна
никой не ме е прегръщал
с ръцете си тръпни?
Никой не ме е завивал,
когато в хладност
утрото стъпне!
Как никой не е споделял
хляба си,
а на мен да ми е
сладко, когато преглътна!
Как никой не е докосвал
душата ми с думи
и разпилял ме,
да съм укротена, покорна и друга!
Как никой не е бил
разбираем, добър и различен
и аз да искам
да бъда закриляна!
И сърцето ми -
препускащ лопатар,
да кънти от клавиши
на събудено пиано!
Знаеш ли колко отдавна
никой не се е грижил за мене?
И спасена във него,
да благодаря
за всичко, което съм взела!
А ръката му в моята да бъде начало!
Ето защо ми е толкоз трудно
да живея разделена от всичко!
И събрала се в тичинка,
от човечност към мене изплакала,
искам само аз да обичам,
за да запазя сърцето му ЦЯЛО!
03.09.2007г.
© Женина Богданова All rights reserved.
