Понякога ми е много мъчно...
за всичко ми е мъчно!
но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..
и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов
произнасят я все по-тихо, плахо...
и никой вече не си я пожелава нито моли за нея...
живея в някакъв Ад, където никой вече няма нужда от нея..
никой, от нищо и никой няма нужда!
все едно гледам стадо освирепели диванета, които я плюят,
бършат си устите в нея... и я ритат в прахта!
А Тя...
горката... ...