Понякога ми е много мъчно...

за всичко ми е мъчно!

но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..

и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов

произнасят я все по-тихо, плахо...

и никой вече не си я пожелава нито моли за нея...

живея в някакъв Ад, където никой вече няма нужда от нея..

никой, от нищо и никой няма нужда!

все едно гледам стадо освирепели диванета, които я плюят,

бършат си устите в нея... и я ритат в прахта!

А Тя...

горката...

кърви и плаче...

кърви и плаче, бе!

Абе, какви такива паразити сме станали бе, мамка му!

Бягаме...

от кой бе...

къде отиваме...

хищници в мрака!

Бързи пари да правим...

бързи коли да караме..

бърз секс услуги предлагаме...

много бързо оборотни станахме!

Имам потенциал...

да направя свят на Света да му се завърти!

Но без Нея имам само потенциал – сила нямам...

Всичко е Любов.