Какво си ти...

Защо си...

Кой те чака...

Прашасъл праг.

Ехти - от самота.

Невзрачна сянка -

бавно чезна в мрака.

Наместо зов -

безцветна самота.

И се върти -

в железен клуп

Душата.

От никого незвана пиета.

Безпаметно

на кръстопът се мятам.

А... няма ключ на моята врата.

Пари?

За бели дни не ми достигат,

а черни ме въртят в отвесен кръг.

Но...

вятърът и въздухът ми стигат.

Целея...

в свят от спомен белорък.

И... още чувам как тревата пее,

а в капчица пулсира благослов.

Звездите пак

с нетленна жар ме греят.

Аз... имам всичко.

Всичко - е Любов!