Apr 21, 2015, 10:37 PM

Всичко е любов

  Poetry » Civic
646 0 1

Какво си ти...

Защо си...

Кой те чака...

Прашасъл праг.

Ехти - от самота.

Невзрачна сянка -

бавно чезна в мрака.

Наместо зов -

безцветна самота.

И се върти -

в железен клуп

Душата.

От никого незвана пиета.

Безпаметно

на кръстопът се мятам.

А... няма ключ на моята врата.

Пари?

За бели дни не ми достигат,

а черни ме въртят в отвесен кръг.

Но...

вятърът и въздухът ми стигат.

Целея...

в свят от спомен белорък.

И... още чувам как тревата пее,

а в капчица пулсира благослов.

Звездите пак

с нетленна жар ме греят.

Аз... имам всичко.

Всичко - е Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...