7.04.2007 г., 9:52

всичко е сън на душата

835 1 10
Чуваш ли вече нощта -
с нейният призрачен шепот?

Като песен на лебед е.

Искам  те!  Плискам се
там,
във големия кош
при змията
(между зрелите ласки).

Ела, подай си ръката.
Откога все те чакам.

До сутринта ще пристигнем.

Окъпани в изгрева.
(Вече изстинали)
За земята готови.

По-чисти и неспособни
да нараняваме
от любовта си останалото.

Тишината е утолена.

Няма Вселена!

Всичко е
сън на душата.
С две капчици истина в раната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като песен на лебед е.
    “““
    Ела, подай си ръката.
    Откога все те чакам.
    ...
    Всичко е
    сън на душата.
    С две капчици истина в раната...
  • Тишината е утолена.

    Няма Вселена!

    Всичко е
    сън на душата.
    С две капчици истина в раната...

    Нима може да се обсъжда! Не! Трябва само да се препочита!
  • "Тишината е утолена."
    Невероятна е поезията ти, тя диша!!!


  • ...Всичко е сън на душата...С две капчици истина в раната...
    Прекрасно! Великолепно! Поздравления!
  • Немея пред всяка изписана от ръката ти дума!
    И се радвам,че те имам!
    Христос Воскресе,мило!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...