7.04.2007 г., 9:52 ч.

всичко е сън на душата 

  Поезия
642 1 10
Чуваш ли вече нощта -
с нейният призрачен шепот?

Като песен на лебед е.

Искам  те!  Плискам се
там,
във големия кош
при змията
(между зрелите ласки).

Ела, подай си ръката.
Откога все те чакам.

До сутринта ще пристигнем.

Окъпани в изгрева.
(Вече изстинали)
За земята готови.

По-чисти и неспособни
да нараняваме
от любовта си останалото.

Тишината е утолена.

Няма Вселена!

Всичко е
сън на душата.
С две капчици истина в раната...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??