1.06.2011 г., 11:11 ч.

Всичко и нищо 

  Поезия » Любовна
1338 0 13

Имаш мен.

Имаш всичко и... нищо:

вкаменена в прашинка сълза,

утаила глада за обичност

в изкрещяна наум тишина.

 

Аз съм другата ти самоличност -

много лоша и малко добра.

Лека колкото данък кармичност,

тежка колкото дъх свобода.

 

Пълно всичко е липса на нещо.

Кехлибарът  от рана е сок.

Имам теб, моя близка далечност...

Нямаш форма и цвят.

Както Бог.

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??