Всичко и нищо
Имаш мен.
Имаш всичко и... нищо:
вкаменена в прашинка сълза,
утаила глада за обичност
в изкрещяна наум тишина.
Аз съм другата ти самоличност -
много лоша и малко добра.
Лека колкото данък кармичност,
тежка колкото дъх свобода.
Пълно всичко е липса на нещо.
Кехлибарът от рана е сок.
Имам теб, моя близка далечност...
Нямаш форма и цвят.
Както Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
