Всичко ли очакваше?
Свещена тишина.
Докосване до рая.
Просто бяла самота.
Сън, изпреден от кристал.
Чаша недопито вино
и капка арсеник
заедно с куршум в цевта.
Докосване по устните с ръка,
но не онова нежното, а
последно сбогом за света.
Размахаване на малко бомбе,
тиха усмивка на сапунено дете.
Тъмен изгрев или черен залез,
слънцето спи, скрито под някой
сламен навес.
Очакване и срам.
Нима очакваше и поезията си
да ти дам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Векова Всички права запазени
