Свещена тишина.
Докосване до рая.
Просто бяла самота.
Сън, изпреден от кристал.
Чаша недопито вино
и капка арсеник
заедно с куршум в цевта.
Докосване по устните с ръка,
но не онова нежното, а
последно сбогом за света.
Размахаване на малко бомбе,
тиха усмивка на сапунено дете.
Тъмен изгрев или черен залез,
слънцето спи, скрито под някой
сламен навес.
Очакване и срам.
Нима очакваше и поезията си
да ти дам?!
© Цвети Векова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
