Всичко се връща
Когато плаках в нозете ти,
ти каза "Ще ти мине"!
Когато търсех спасение в ръцети ти,
ти каза "Нямам милостиня"!
Когато крещях в лицето ти,
че те обичам, ти каза
"Забрави ме"!!!
Тогава Аз си тръгнах...
Крачка, две...
и повече не се обърнах.
Никога не се обадих и
миналото с много сълзи,
но забравих.
Днес съм горда и студена!
Вървя по пътя и се взирам...
Изведнъж просяк ме догони...
и заплака ми в нозете.
Аз му казах - "Ще ти мине"!
Търсеше спасение в ръцете ми,
аз му казах - "Нямам милостиня"!
С очи познати ме погледна,
в миг тебе в тях познах.
Боже, как живота се променя,
как се връща всичко в този свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
