12.06.2008 г., 10:18

Всичко се връща

744 0 5

 

 Всичко се връща

 

Погледa ми смразяващ
виждаш ли го, Опустошаващ?
С него ще те накрам да страдаш,
без сили на земята ще падаш.

 

Плътта ти бавно ще гние,
но сърцето ти, нещастно, ще бие.
Нека много да те боли,
за прошка сега се моли.

 

Ще те заплюя в лицето
и ще ти стъпча сърцето.
По тялото ти ще газя,
ако знаеш колко те мразя...

 

Отвращавам се от твоята особа,
собственоръчно копая ти гроба.
В ада искам да се мъчиш,
да видя там на кой ще се пъчиш.

 

Победата си бурно ще отпразнувам,
защото вече спрях да ти робувам.
Сега плащаш за всички злини,
там стой, в ада гори...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...