Всичко се връща
Всичко се връща
Погледa ми смразяващ
виждаш ли го, Опустошаващ?
С него ще те накрам да страдаш,
без сили на земята ще падаш.
Плътта ти бавно ще гние,
но сърцето ти, нещастно, ще бие.
Нека много да те боли,
за прошка сега се моли.
Ще те заплюя в лицето
и ще ти стъпча сърцето.
По тялото ти ще газя,
ако знаеш колко те мразя...
Отвращавам се от твоята особа,
собственоръчно копая ти гроба.
В ада искам да се мъчиш,
да видя там на кой ще се пъчиш.
Победата си бурно ще отпразнувам,
защото вече спрях да ти робувам.
Сега плащаш за всички злини,
там стой, в ада гори...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Поздрави за стиха 
