11.01.2009 г., 6:55

Всичко си отива

1.4K 0 2
"Всичко си отива"

Бавно по бавно всичко си отива -
всеки порив, всяка чакана усмивка.
Нима любовта ти е така горчива,
че при всяка глътка
всичко в мене да умира?
Нима това е мойто наказание -
да знам, че някой ме обича
и да ми го доказва със мълчание?
Откъде да взема сили вече искаш
като за мойта жажда се предлага пак страдание!
Това ли е любовта,
която искаш да получа?
Това ли заслужавам
и за него да трябва да се мъча?
Но ако пък за всичко аз греша,
покажи ми във действителност
какво се крие в твоята душа!


дата: 19.07.2007 година
 час: към 3 сутринта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...