11.01.2009 г., 6:55

Всичко си отива

1.4K 0 2
"Всичко си отива"

Бавно по бавно всичко си отива -
всеки порив, всяка чакана усмивка.
Нима любовта ти е така горчива,
че при всяка глътка
всичко в мене да умира?
Нима това е мойто наказание -
да знам, че някой ме обича
и да ми го доказва със мълчание?
Откъде да взема сили вече искаш
като за мойта жажда се предлага пак страдание!
Това ли е любовта,
която искаш да получа?
Това ли заслужавам
и за него да трябва да се мъча?
Но ако пък за всичко аз греша,
покажи ми във действителност
какво се крие в твоята душа!


дата: 19.07.2007 година
 час: към 3 сутринта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...