Всичко свършва, за да почне наново...
и сякаш - завинаги!
Злобна смешка,
а мислите, подмина ги!
Миг изтече,
а беше вечност,
мъртъв се свлече -
отровна течност!
Нож в сърцето,
но няма кръв!
Ужас по лицето,
просто блъф!
Притворени очи,
плаче времето,
но без сълзи
не посява семето!
Тъгата се страхува,
не била е толкоз властна,
любовта робува,
отново нощ - безстрастна!
А беше душа,
летеше като птица,
за художник - "суша"-
захвърлена скица!
Всичко свършва,
за да почне наново,
пак се скършва,
за гибелта готово!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени
