Jan 22, 2008, 6:51 PM

Всичко свършва, за да почне наново...

  Poetry
1K 0 10
Малка грешка
и сякаш - завинаги!
Злобна смешка,
а мислите, подмина ги!

Миг изтече,
а беше вечност,
мъртъв се свлече -
отровна течност!

Нож в сърцето,
но няма кръв!
Ужас по лицето,
просто блъф!

Притворени очи,
плаче времето,
но без сълзи
не посява семето!

Тъгата се страхува,
не била е толкоз властна,
любовта робува,
отново нощ - безстрастна!

А беше душа,
летеше като птица,
за художник - "суша"-
захвърлена скица!

Всичко свършва,
за да почне наново,
пак се скършва,
за гибелта готово!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...