В тишината на погледи вперени...
В близостта на притаения дъх...
В думите, казани плахо...
В погледа искрен на мъж...
В едно телефонно звънене...
В кафе, изпито с копнеж...
спомен, възкръснал от нищото, 
няма сила, с която да спреш!

Не можеш да кажеш, не може да кръстиш,
не можеш име на това да дадеш,
седиш и ме гледаш... вперен във нищото...
с плътност... без образ и цвят...

не искайки нищо, не давайки нищо,
ти всъщност предоставяш ми целия свят!

15.12.2014г.