14.02.2020 г., 10:53

Встрани

1.1K 2 7

Вървя, съзирам тъмнина

ужасна, плътна и боляща.

Безредие, разруха, суета

тъга, разстелена кървяща.

 

Навред е изсушено в нищета

от идоли – студени богове,

превзели времето, чрез мисълта

разхождат се доволно в домове.

 

Приемат реверансови поклони

от верни почитатели добри

и сеят своите зловония,

„добронамерени” лъжи.

 

И мнозинствата ръкопляскат,

отдават подобаващата чест.

Не проумяват, че изтласкват

встрани спасителната вест.

 

Заляти улици с фалшиви богове,

в светлинна скорост вирусно вибрират.

В пространството, подкожно в умове

се раждат действията им и циркулират.

 

А Той Единствения, Истинния Бог,

встрани от идолопоклонната лавина,

обсебила съдби във блатния поток,

очаква твоят избор в новата картина.

 

Вървя, докосвам светлина

красиво, нежно тя ме изцелява.

Съгражда истината, пълнота,

а Любовта Му - ме смалява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от цялото си сърце, мила Руми! Бъди благословена! Прегръдка и от мен! Пожелавам ти здраве и нови творчески идеи!
  • Толкова си истинска, скъпа Мария, с толкова много любов пишеш за Спасителя! Прегръщам те! Бъди благословена!
  • Благодаря, Пепи!Трогнаха ме думите ти! Пожелавам ти здраве и много вълнуващи моменти!
  • Разтърсващ! Допадна и ми хареса, много!
  • Благодаря много, Дени! Слънчев и творчески ден ти пожелавам!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...