27.06.2007 г., 9:55

Всяка клетва има свойта давност

1.3K 2 18
Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...

Ти повярва ми, че съм жена,
да те следва в болка и победа...
Че по-силна съм и от смъртта,
хитро дебнеща те с всяка педя...

Бях любима и приятел скъп,
синьо лято и ръка във нужда...
Спрямо теб скроих се по калъп,
но до днес останах си все чужда...

Казахме си, обещахме си
да не се изцапаме с измамност...
Срокът мина... Моля те, прости...
Всяка клетва има свойта давност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно не винаги може да има подновяване на договора ...


    Поздрав и усмивка.
  • Спрямо теб скроих се по калъп,
    но до днес останах си все чужда...

    Уви, май това се оказва грешката на всички жени...
    Много правдив стих! Продължавай все така.
  • Велико е! С последния си куплет!
    Разбира се, не всяка клетва има давност - а само любовните клетви. "Боговете се усмихват, когато влюбените се кълнат във вярност!" (Овидий). Или пък: "И те се заклели един на друг в това, което не можели да изпълнят - да си бъдат винаги верни!" (Наварската кралица)
  • "...Спрямо теб скроих се по калъп..." - ако твоята героиня го е направила, това е било най-голямата нейна грешка! Защото е зачеркнала всичко, с което го е била покорила преди това! Еднаквите неща не се привличат в природата!
    Много ми харесва как пишеш! Красиво, вълнуващо и заставящо да мисля! Благодаря ти!
  • Хубав стих, Риа, макар и тъжен. Прегръщам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...