Jun 27, 2007, 9:55 AM

Всяка клетва има свойта давност

  Poetry
1.3K 2 18
Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...

Ти повярва ми, че съм жена,
да те следва в болка и победа...
Че по-силна съм и от смъртта,
хитро дебнеща те с всяка педя...

Бях любима и приятел скъп,
синьо лято и ръка във нужда...
Спрямо теб скроих се по калъп,
но до днес останах си все чужда...

Казахме си, обещахме си
да не се изцапаме с измамност...
Срокът мина... Моля те, прости...
Всяка клетва има свойта давност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Явно не винаги може да има подновяване на договора ...


    Поздрав и усмивка.
  • Спрямо теб скроих се по калъп,
    но до днес останах си все чужда...

    Уви, май това се оказва грешката на всички жени...
    Много правдив стих! Продължавай все така.
  • Велико е! С последния си куплет!
    Разбира се, не всяка клетва има давност - а само любовните клетви. "Боговете се усмихват, когато влюбените се кълнат във вярност!" (Овидий). Или пък: "И те се заклели един на друг в това, което не можели да изпълнят - да си бъдат винаги верни!" (Наварската кралица)
  • "...Спрямо теб скроих се по калъп..." - ако твоята героиня го е направила, това е било най-голямата нейна грешка! Защото е зачеркнала всичко, с което го е била покорила преди това! Еднаквите неща не се привличат в природата!
    Много ми харесва как пишеш! Красиво, вълнуващо и заставящо да мисля! Благодаря ти!
  • Хубав стих, Риа, макар и тъжен. Прегръщам те!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...