Jun 27, 2007, 9:55 AM

Всяка клетва има свойта давност

  Poetry
1.3K 2 18
Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...

Ти повярва ми, че съм жена,
да те следва в болка и победа...
Че по-силна съм и от смъртта,
хитро дебнеща те с всяка педя...

Бях любима и приятел скъп,
синьо лято и ръка във нужда...
Спрямо теб скроих се по калъп,
но до днес останах си все чужда...

Казахме си, обещахме си
да не се изцапаме с измамност...
Срокът мина... Моля те, прости...
Всяка клетва има свойта давност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Явно не винаги може да има подновяване на договора ...


    Поздрав и усмивка.
  • Спрямо теб скроих се по калъп,
    но до днес останах си все чужда...

    Уви, май това се оказва грешката на всички жени...
    Много правдив стих! Продължавай все така.
  • Велико е! С последния си куплет!
    Разбира се, не всяка клетва има давност - а само любовните клетви. "Боговете се усмихват, когато влюбените се кълнат във вярност!" (Овидий). Или пък: "И те се заклели един на друг в това, което не можели да изпълнят - да си бъдат винаги верни!" (Наварската кралица)
  • "...Спрямо теб скроих се по калъп..." - ако твоята героиня го е направила, това е било най-голямата нейна грешка! Защото е зачеркнала всичко, с което го е била покорила преди това! Еднаквите неща не се привличат в природата!
    Много ми харесва как пишеш! Красиво, вълнуващо и заставящо да мисля! Благодаря ти!
  • Хубав стих, Риа, макар и тъжен. Прегръщам те!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...