Всяка нощ валят сълзи,
всяка нощ за тебе плача,
твоите добри очи
търся повалена в здрача.
А нещо в мене шепне тихо:
Щом го обичаш, не плачи!
Той грее в твоята усмивка
и плаче с твоите сълзи!
Тъй пресушавам всяко утро!
Кроя изкуствени мечти.
И чакам някой да ги сбъдне...
Изкуствена ли съм? Почти...
На татко...
© Дарина Шопова Всички права запазени